Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуска

 Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуща и чуваме в ефира обръщения от вида: " Добро утро, Иван ", вместо " Добро утро, Иване ". Немалко са и образците от вида: " Стоян, ще кажете ли... Виктор, елате!... ", вместо да се употребява фамилното име при приложимост на уважителната форма. Подобни обръщения от ден на ден провокират диспути до каква степен е вярна сходна приложимост.

Орел, рак и щука

 Какво споделят специалистите по български език по този въпрос, изяснява доцент доктор Татяна Александрова - началник на Секцията за актуален български език към Института за български език (ИБЕ) на Българска академия на науките.

- Отива ли в историята звателната форма при имената и по какъв начин е вярно да се обръщаме?

- Действително, използването на звателната форма при персоналните имена в актуалния български език е много разколебана. Погледнато в исторически проект, това се изяснява с последователното раздробяване на падежната система в старобългарския език, където е имало обособени форми за звателен падеж. Независимо от това в актуалния български език при послание се употребяват звателни форми. Тяхното действие през днешния ден се обуславя от редица фактори, измежду които традицията, особеностите на актуалната връзка и измененията в личноименната система на българите.

 Звателните форми със свършек -о при обичайните женски имена от вида на Яно, Марийо, Елено от дълго време са преосмислени като груби, неучтиви и остарели. По тази причина тяхната приложимост се заобикаля. Те несъмнено са маркирани и показват неспокойствие или отрицателна оценка за постъпките на личността, към която се обръщаме, по тази причина не са подобаващи при индиферентност на обстановката. Вместо тях във функционалност на послание се употребяват умалителни имена като Янче, Марийче, както и съкратени имена, като Вили, Мери, Криси, които имат една и съща форма и за именуване, и за послание. Но заради това, че показват отношение на непосредственост и безцеремонност, както и позитивни страсти, те са подобаващи само при неофициална връзка в границите на фамилния и приятелския кръг. Някои от тях се употребяват и за мъже, и за дами: Тони, Вики, Краси. Така при неутрални обстановки във функционалността на послание се е наложила главната форма на женските персонални имена: Мария, какво правиш?; Добро утро, Яна.

 Не по този начин стоят нещата при обичайните мъжки имена, завършващи на съгласна, като Петър, Момчил, Ясен. Те имат звателни форми: Петре, Момчиле, Ясене, които се употребяват постоянно и не са натоварени с отрицателни оценки, нито пък звучат фамилиарно. Затова ние предлагаме, когато се обръщаме към някого, да се използват точно тези звателни форми, а не главните форми: Добро утро, Момчиле.

- Правилна ли използването на композиция сред учтива форма и персонално име, както в последно време много постоянно се употребява?

 - За българския отзивчив модел не е присъща комбинацията сред учтива форма и персонално име - без значение дали името е в звателна, или в съществена форма. Затова като неестествени звучат обръщения от вида Здравейте, Момчил/Момчиле или: Елена, имате думата. Учтивата форма се комбинира с обръщения, които включват думите господин, госпожа и фамилно име или наименование на служба: Здравейте, господин Иванов; Госпожо Стоянова, апелирам да изложите Вашите аргументи; Заповядайте, господин кмете.

 Съществуват обаче персонални имена, които нямат звателна форма. Това са обичайни български женски имена на съгласна - Радост, Пролет, а също и мъжки имена на гласна или на -й - Добри, Димо, Евгени, Николай. А откакто една граматическа категория не обгръща всички езикови обекти, които би трябвало да я имат, тя разколебава статута си на наложителна.

- Влияе ли западният модел на послание при имената и това прави ли езика ни по-беден?

- Този развой на непоследователна приложимост на звателни форми е подтикван и от измененията в личноименната система на българите по отношение на процесите на глобализация. Все по-чести са женските имена от непознат генезис на съгласна - Никол, Ивон, Жанет, Изабел, или на гласна - Емили, Стефани, Натали, както и мъжки имена като Майкъл, Стивън, Дейвид, Алекс, които също нямат звателна форма. Въпреки това звателните форми демонстрират удивителна жизненост и даже непознати персонални имена могат да бъдат вкарани в българската звателна парадигма, в случай че говорещият безусловно държи да подчертае своята гальовност, деликатност или друга позитивна страст и отношение. Тогава се употребява звателна форма от умалителното име: Николче, Дейвидчо и други Именно богатите смисли и оценъчност, които могат да показват звателните форми, ги вършат толкоз жизнеспособни. Те съставляват благосъстояние на езика ни, от което не трябва да се лишаваме.

 Ето за какво рекомендацията на езиковедите е, където съществува звателна форма, тя да се употребява. Това се отнася освен за персоналните имена, само че и за някои съществителни нарицателни имена от мъжки жанр: уважаеми господин председателю, господин професоре и други

Инфо: www.dir.bg